Category Archives: Дъглас Макартър

Дъглас Макартър (Douglas MacArthur) е роден на 26 януари 1880 година в град Литъл Рок, щата Арканзас. Син е Артър Макартър, военен, участвал в Гражданската война. Дъглас завършва образованието си с отличие във Военната академия в Уест Пойнт. След дипломирането е зачислен към Инженерния корпус, разположен във Филипините. В периода 1906-1916 години, Макартър служи като съветник в екипа на президента Рузвелт, а през април 1917 година взима активно участие в създаването на 42-пехотна дивизия, в последствие назначен за командир на дивизията.

Боевото кръщение на полковник Макартър се състояла по време на окопната война във Франция през 191 година, където неговата дивизия нееднократно излиза победител на бойните полета. През 1919 година е назначен за началник на академията в Уест Пойнт, в която като младеж получава образованието си.

В края на Първата световна война, след поредица от успехи на Западния фронт, полковник Макартър е повишен в чин генерал. Сериозен напредък на кариерата му се оказва назначението като главнокомандващ въоръжените сили на САЩ във Филипините. В този период от кариерата на Макартър любопитен факт е, че бъдещият президент на САЩ , майор Айзенхауер работи като подчинен на генерала, когото Макартър считал за най-талантливия военен. През 1936 година, в съгласие с местното правителство, Дъглас е назначен за фелдмаршал на филипинската армия, за чиито основател се смята.

През Втората световна война генералът приема активно участие на тихоокеанския фронт в битките срещу Японската империя. На 8 декември 1941 година армиите на император Хирохито изненадват, командваната от Макартър военна база Пърл Харбър , както и Филипините с авиационна атака, последвана от масирана експанзия по прилежащите й острови. Поради невъзможността на американския флот да снабдява армията, Макартър е принуден на 7 май 1942 година да капитулира и да признае пълното си поражение в битката за Филипините. Независимо от капитулацията на генерала е връчен ’’орденът на честта’’.

През годините на Втората световна война Макартър се прославя предимно с уменията си да координира действията на флота и армията. Най-известният му успех като пълководец се счита десантът в Нова Гвинея на 22 април 1944 година, а през юни същата година дивизиите на Макартър успяват да завоюват плацдарм за атака на американската армия срещу окупационните сили на Япония. През 1945 година САЩ успяват да си върнат главния филипински остров Лусон. В тази операция императорската армия губи 192 000 войника, докато загубите сред американските сили се равнявали на едва 8 000 бойци.

Последните си бойни действия генерала извършва във войната в Корея през 1950 година, където оглавява войските на ООН. През 1951 година президентът Хари Труман приема оставката на Макартър на 71-годишна възраст. Някои исторически извори твърдят, че поводът за оставката били разногласията във воденето на бойните действия в Корея.

Генерал Дъглас Макартър умира на 5 април 1964 година в болница в Уелтър Рид, Вашингтон.